“Внесохме Законопроект, целящ промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. И в този Парламент “Възраждане” е най-продуктивната група и до момента сме внесли над 40 Законопроекта. Голяма част от тях, все още не са стигали до Пленарна зала – председателите на комисии умишлено бавят разглеждането им, което не дава възможност да бъдат разглеждани в зала”, заяви народният представител от “Възраждане” Димитър Гюрев във свое видео в социалната мрежа.

Той подчерта, че по силата на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, всяка парламентарна група има правото в първата сряда на месеца да за внесе за разглеждане един Законопроект. На база на това в първата сряда от месец април от “Възраждане” внасят, именно Законопроекта за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

От мнозинството нарочно разместват дневния ред и в сряда изобщо не се разглежда внесения от “Възраждане” Законопроект. Умишлено Законопроектите на “Възраждане” не се гледат в комисиите, защото това е единствената наистина опозиционна политическа организация.

“Сега действащият Закон за референдумите е направен така, че да направи почти невъзможно провеждането на легитимен референдум в България и досега няма проведен такъв. Парадоксално е, че точно партиите, които се определят като демократични са тези, които саботират провеждането на референдуми в България – по същия начин, по който отхвърлиха и провеждането на референдум за членство на България в Еврозоната по абсолютно незаконен начин”, каза още Гюрев.

Предложенията за изменение и допълнения на действащия Закон ще улеснят провеждането на референдуми и допитване до гражданите изключително много и ще се изпълни текста в Конституцията, казващ, че държавната власт произтича от народа. От “Възраждане” предлагат да се намали изискуемия брой валидни подписи, на база на които задължително се провежда референдум и те стават 100 000 подписа. А при наличието на 50 000 подписа предложението за провеждане на референдум се разглежда от Народното събрание.

Също така се дава възможност всяка една парламентарна група да има възможност да внася проект на решение, досега за това бяха необходими 48 народни представители. Отпада ограничението участието на България в международни договори да не може да се решава посредством референдум. Премахва се и юридическата постановка, че за да бъде легитимен един референдум, броят на гласувалите в него трябва да бъде поне равен на броя на гласувалите на последните парламентарни избори. Дава се и възможност, чрез местен референдум да се решават казусите, касаещи общините на местно ниво.