Със 128 гласа „за“, 2 „против“ и 56 „въздържал се“, парламентът прие на първо четене промени в Закона за киберсигурност, внесени от Министерския съвет.

Законопроектът е изготвен в изпълнение на ангажиментите на България като държава-член на Европейския съюз, страната ни е трябвало да въведе в националното си законодателство до 17.10.2024 г. разпоредби и да създаде организация за изпълнението на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 г. относно мерките за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, или така наречената директива МИС 2.

Общата цел на законопроекта е да се обезпечи правната интеграция на българската киберсигурност с европейската, в т.ч. посредством въвеждането на подобрените европейски изисквания във връзка с оценката на риска например. Конкретната цел е да се запълнят констатираните празноти и да се отстранят несъответствията в действащото българско законодателство чрез въвеждането на правила за капацитета за оценка на риска, докладването на инциденти, тестването, повишаването на осведомеността и осъзнатостта на факта, че киберинцидентите и липсата на адекватен отговор могат да застрашат стабилността както на публичните, така и на частните субекти, се посочва в мотивите на вносителя.

МИС 2 въвежда допълнителни сектори, които към момента са осем, а с предлаганата промяна те трябва да станат осемнадесет. С промените се обхващат следните сектори: енергетика, транспорт, банков сектор, инфраструктури на финансовия пазар, здравеопазване, питейна вода, отпадъчни води, цифрова инфраструктура, управление на услуги в областта на ИКТ (между предприятия), публична администрация, космическо пространство, както и други критични сектори като: пощенски и куриерски услуги, управление на отпадъците, производство, изготвяне и дистрибуция на химикали, производство, преработка и разпространение на храни, производство, доставчици на цифрови услуги и научни изследвания.

Срокът за предложения между първо и второ четене на законопроекта беше удължен на максималния от 28 дни. За това призоваха преди това от „Възраждане“, за да може законопроектът да се преосмисли и прецизира. Законът е хубав по дух, но не е приложим към състоянието, в което се намираме, коментира Ангел Славчев („Възраждане“). Той отбеляза, че над 70% от държавните институции не отговарят на минималните изисквания за киберсигурност, приети през 2018 г. По думите му този законопроект вече казва, че тези изисквания трябва да се отнасят и към частния бизнес. Абсурдно е да накараме и баничарите да спазват изискванията на Закона за киберсигурност, коментира Славчев.