Преди почти 20 години в двора на Техническия университет – филиал Пловдив „кацва“ свръхзвуков изтребител. МиГ-21 УМ с борден №34 е излязъл от въоръжение през 2005 година. Но и днес дава учебни дежурства и служи много добре, защото е превърнат в учебна лаборатория за студентите от 3-ти и 4-ти курс от специалност „Транспортна и авиационна техника и технологии“. Как един от най-успешните свръхзвукови изтребители се е приземил в двора на висшето учебно заведение? Командата за последния полет на самолета е дадена от Министерството на отбраната и Министерството на образованието. После машината е разглобена и пренесена в двора на 3-ти корпус на висшето учебно заведение.

След като на място военните специалисти и преподавателите от университета я сглобили, тя повече не лети. Но носела със себе си инженерната история и знанията на своите създатели – авиоконструкторите Микоян и Гуревич.

= Защо МиГ 21 =

От техническа гледна точка МиГ е един от най-успешните свръхзвукови изтребители. Теглото му е 5200 килограма, максималната скорост, с която лети е 2 229 километра в час, дължина на полета с едно зареждане – 664 километра. В България са доставени 227 машини от този тип. Първият полет с МиГ-21 в българско небе е през 1963 година, а последният – през 2015 година. Специалистът, който е поддържал много от тези самолети, включително и МиГ-21 УМ с борден номер 34 е доцент д-р Атанас Начев – полковник от резерва. Днес той е ръководител на катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ на Техническия университет – филиал Пловдив, но е започнал кариерата си на военното летище в село Граф Игнатиево, Пловдивско.

= Какво дава лабораторният изтребител =

В учебната лаборатория МиГ-21 УМ студентите изучават авиационните дисциплини „Авиационни двигатели – теория и конструкция“, „Авиационно хидро- и пневмозадвижване“ , „Технология на авиационното производство“, „Авиационни силови установки“ и „Надеждност на авиационната техника“. „Студентите ни сядат за първи път в учебната лаборатория МиГ-21 УМ в 3-ти курс и тук работят по дисциплините „Технология на авиационното производство“, „Авиационни двигатели“, „Авиационно хидро- и пневмозадвижване “ . В 4-ти курс студентите работят в лабораторията по дисциплината „Техническа експлоатация и ремонт на авиационната техника“. – казва доцент д-р Атанас Начев.

Ако този самолет е излязъл от строя през 2005 година, това не значи ли, че бъдещите инженери се учат върху една стара машина? Преподавателите от университета обаче са категорични: стари машини в авиацията няма. Има поддържани и неподдържани машини. Точно затова най-съвременното направление в авиационното инженерство е мониторинг на здравината на авио-конструкциите. То датира от 1990 година. Оттогава авиационната техника се използва не по строго определени ресурси, а всеки един самолет индивидуално се обследва и се следи неговото „здраве“. Съвременният термин за това е Structural Health Monitoring – иначе казано „Следене на здравето на структурата на самолета“. „Да го кажем така: студентите ни се обучават в Лабораторията МиГ-21 УМ на най-съвременните авиоинженерни насоки. Защото и днес в самолетите системите са хидравлични, пневматични, механични, електронни. И принципите в авиацията не са се изменили.“ – категоричен е доцент д-р Атанас Начев.

= Знания за F-16 =

Предстои доставката на бойни самолети F-16 за военно-въздушните ни сили. Те ще бъдат ли предизвикателство за авиационните инженери, обучавани в Техническия университет – филиал Пловдив? Доцент д-р Начев е убеден, че за неговите възпитаници, които са усвоили основите на авиационната техника, тези самолети няма да създават проблеми при поддръжка. МиГ-21 УМ е с реактивен двигател, каквито са и двигателите на очакваните F-16. Разбира се новите самолети ще имат по-усъвършенстван двигател. “Авиоинженерите, които завършват при нас са обучени да се справят с огромното количество информация, да мислят и да имат кураж да пробват нови решения. Точно затова тук в лабораторията МиГ-21 УМ студентите ще грешат, ще разбират, че са сгрешили и ще намират нов изход на ситуацията. Като преподавател естествено, че стимулирам студентите си да не се плашат от грешки, но и не мога да допусна да направят фатални грешки, които да застрашат живота им, здравето им и техниката, с която работят.“ – обяснява доцент д-р Начев. Всяка година от авиационната специалност на Техническия университет – филиал Пловдив излизат до 25 инженери – общо бакалаври и магистри. Те са абсолютно достатъчни за поддръжката на българската военна и гражданска авиация. Нещо повече, авиоинженери намират работа и в други сфери на индустрията. Студентите започват работа главно във фирмите за производство на авиационни части. Тук в Пловдив имаме такива големи фирми, а в София има големи фирми за обслужване на авиационната техника. Част от студентите постъпват на работа и в Българската армия.

Катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив поддържа работни връзки с български индустриални фирми, за да осигури кариерно развитие на студентите. Фирмите също са заинтересовани от съвместна работа с висшето учебно заведение, за да получат качествени инженерни кадри. „Онова, което очакваме от индустрията е фирмите да започнат да предоставят време в собствените си обучителни центрове за нашите студенти и там да се водят практически занятия. По този начин ще имаме по-значим достъп до обучителните бази на фирмите, които са заинтересовани от наши студенти.“ – заключи доцент д-р Атанас Начев.