„Липсващата диаграма на матурата по БЕЛ е свързана с процеса на разпечатване по отношение на първи модул. При някои принтери не излезе диаграмата, а само числата, свързани с нея“, разкри служебният министър Галин Цоков.

По думите му проблемът е засегнал около 200 ученици.

„Анализът показа, че не можем да определим кои са учениците, които са работили по тест, в който няма диаграма. Причината, че верните отговори се пишат на отделен лист. Това е технически проблем, свързан с принтерите. Това е много сериозен проблем за децата, които са решавали тези задачи. Ако присъдим тези 4 точки на всички в дадена класна стая, то ще е несправедливо спрямо тези, които са решавали задачата с диаграма, обясни пред БНТ служебният министър.

Решението е да се присъдят 4 точки на всички зрелостници явили се на матурата в петък, отбеляза Цоков.

В МОН са направени всички проверки при разпечатването на материалите, там не е имало такъв проблем. В някои училища дори директора да е проверил теста, на друг принтер да има разпечатка, в която няма диаграми. Събираме цялата информация и ще видим какви промени можем да предложим, добави още той.

Относно повторното явяване на матура, министър Цоков коментира: Има възможност зрелостниците да се явяват повторно една година след полагане на матурата. Повторното явяване е за повишаване на оценката. На тази сесия се явиха 6 човека. Новата оценка не се вписва в дипломата.

Цоков уточни, че тази година се наблюдава увеличение на зрелостниицте, които се явяват на матура по математика.

Той коментира и промяна в учебното съдържание и учебниците.

„Учебниците са функция на учебните програми. Стъпката е проямна на учебната програма, много сериозен обществен дебат и след това промяна на учебниците. Тази промяна трябва да бъде много целенасочена, с много сериозна обществена подкрепа – на родители, на учители и на политиците“, посочи министър Цоков.

Служебният министър на образованието бе категоричен, че няма да има матури за първи клас или за постъпване в детската градина.

„Използват се инструменти, които в продължение на десетилетия са определяли готовността на децата да влязат в първи клас. В момента се разработват единни инструменти, които не представляват изпит, а в рамките на определени игрови ситуации определят уменията и развитието на детето“, добави още той.