Две важни промени за парите ни влизат в сила от 1 януари следващата година и те ще се отразят на редица плащания, които хората в България правят или получават. 

Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се повишава сериозно – от 780 лева сега на 933 лева от 1 януари. Толкова става и минималната работна заплата.

На базата на тези два показателя се пресмятат сумите, които могат да ви запорират от пенсията или заплата, здравната вноска за безработни и самоосигуяващи се, както и цената на месец стаж, който може да се купи за пенсия.

От следващата година се променя сумата, която подлежи на запор. С промени в ДОПК, които влязоха в сила от август тази година, се промени начинът за пресмятане на дохода на работещите, който може да се удържа на длъжници, които обаче имат неплатени публични задължения към хазната – например данъци, глоби, неправомерно получени суми и други, уточнява „Дарик“.

Към минималната заплата вече се прибавя допълнителна сума. Тя се получава като от средната брутна месечна заплата за страната се извади минималната заплата и получената сума се раздели на две.

Така например сега при средна работна заплата за третото тримесечие от 2000 лв. и минимална заплата от 780 лв., се получава 610 лева, които се прибавят към минималната работна заплата. Или несеквестируемата сума за длъжниците, които работят и получават трудово възнаграждение, става 1390 лева.

От 1 януари, ако приемем същата средна заплата за страната, но при 933 лева минимална заплата, защитената от запор сума става 1466,50 лева.

Тази промяна обаче не важи при запор за длъжници по частни вземания по Гражданския процесуален кодекс, тоест задължения към ЧСИ. В този случай сумата, върху която не може да се правят запори остава размерът на минималната работна заплата или от следващата година – 933 лева.