По груби изчисления около 40% от домакинствата са енергийно бедни. Това означава, че след разход за енергия, разполагат с доход под официалната линия на бедност, каза пред Радио София Теодора Тенева – главен асистент към Института за икономически изследвания към БАН.

„Това са груби сметки, много е вероятно да е по-нисък този брой. Сметката е направена с цени към 2021 г. В елементите е включена и цената за енергия като определяща доходния критерий, така че когато цената расте ще расте и доходния критерий“, обясни Теодора Тенева.

По думите й, самото определение за дефиницията енергийна бедност, не е достатъчно.

„Необходимо е да се определи компетентен орган, който ще управлява политиките и който ще създаде информационната система с доходи и жилищни характеристики на домакинствата, за да може да определя кой ще получава съответните мерки. Друга важна стъпка е финансирането. Ние в момента нямаме определен фонд, конкретно за тази група домакинства. Двата най-основни фактора за подпомагане на домакинствата, именно управляващ орган и финансиране, не съществуват“, каза Тенева.

Според нея е важно правителството да създаде такъв механизъм, а дългосрочните мерки са най-важни. Домакинствата могат да се подпомогнат сами като санират жилищата си, например.