Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев заяви, че държавните финанси са под натиск заради сериозен бюджетен дефицит, но увери, че няма причина за паника или крайни прогнози за финансовото състояние на страната.

По време на представяне на бюджетните параметри Донев обясни, че натрупаните през последните години дисбаланси са следствие от по-бързото нарастване на публичните разходи спрямо приходите. Сред основните фактори той посочи увеличените средства за заплати, социални политики и компенсации за бизнеса и домакинствата.

По думите му бюджетният недостиг не е резултат от счетоводни интерпретации, а представлява реален и значителен проблем, който се потвърждава и от оценките на европейските институции.

Въпреки това финансовият министър подчерта, че правителството няма намерение да намалява доходите или да отнема вече придобити социални права. Като пример бе посочена планираната промяна в осигурителния модел за държавните служители. От август 2026 г. те постепенно ще започнат да участват с лични осигурителни вноски, като в началния етап съотношението ще бъде 80% за работодателя и 20% за служителя, а през 2027 г. ще достигне 60 към 40 – модел, който вече се прилага за останалите работещи. Предвидени са компенсации, така че нетните възнаграждения да останат без промяна.

Донев отрече и появилите се твърдения за евентуално замразяване на минималната работна заплата. Той припомни, че размерът ѝ за 2026 г. вече е определен по действащата формула, а за следващия период ще бъде разработен нов механизъм със съдействието на синдикати и работодатели.

Сред планираните стъпки за ограничаване на бюджетния натиск са ревизия на част от възнагражденията в публичния сектор и ограничения за ръководствата на държавните предприятия. Очакванията са тези промени да донесат значителни икономии още през следващата година.

В същото време кабинетът запазва намеренията си за инвестиции в образование, здравеопазване и култура, както и за продължаване на общинската инвестиционна програма, за която са предвидени допълнителни средства.

Основната цел на финансовата политика остава постепенното намаляване на бюджетния дефицит – от сегашните 7,4% до 5,7% през 2026 г. и достигане на ниво до 3% от БВП през 2028 г.

Сред мерките за повишаване на приходите се предвиждат увеличение на максималния осигурителен доход, корекции в минималните осигурителни прагове, по-високи винетни такси, разширяване на ТОЛ системата и допълнителни приходи от хазартния сектор.

Правителството залага и на по-сериозни действия срещу сивата икономика чрез засилен фискален контрол, по-строго наблюдение върху електронната търговия, цифрово проследяване на веригите за доставки и въвеждане на задължително електронно фактуриране от 2027 г.

Според прогнозите държавният дълг ще продължи да нараства през следващите години, но ще остане в рамки, които кабинетът определя като управляеми. Допълнителни ограничения се предвиждат и при обществените поръчки, където ще бъдат ограничени разходи, оценени като потенциален корупционен риск.