Само около 36% от българските граждани използват електронни административни услуги, сочат данни на Евростат за 2025 г. Това поставя страната на предпоследна позиция в Европейския съюз, като след нея остава единствено Румъния.

Въпреки напредъка в дигитализацията на администрацията, значителна част от населението продължава да предпочита традиционния начин на обслужване. В пощенските клонове, включително в градове като Монтана, все още се наблюдават опашки от хора, които получават пенсии и социални плащания на място. За мнозина личният контакт и работата с хартиени документи остават по-сигурен и познат избор. Допълнителни пречки пред преминаването към онлайн услуги са липсата на банкови сметки и недостатъчните дигитални умения.

Същевременно има и група граждани, които активно се възползват от възможностите на електронното управление. Чрез персонален идентификационен код от Националната агенция за приходите те могат лесно да правят справки за осигурителен доход, трудов стаж и действащи трудови договори, без да е необходимо да посещават офис на институцията.

На европейско ниво картината е значително по-различна. През 2025 г. приблизително 72% от гражданите в ЕС са използвали онлайн административни услуги. Сред водещите държави са Дания, Нидерландия, Финландия и Швеция, където делът надхвърля 96%.

Според служебния заместник-министър на електронното управление Николай Минев, по-ниската употреба в България се дължи и на факта, че част от услугите вече се обменят автоматично между институциите, без да се изисква активно участие от страна на гражданите.

Към момента чрез националния портал за електронно управление могат да се заявят над 2000 административни услуги. Данните показват, че през последните години българските граждани са се идентифицирали в системата над 37 милиона пъти, а извършените услуги чрез междурегистров обмен надхвърлят 700 милиона. Най-често се използват услугите на Търговския регистър, както и тези, свързани с издаването и проверката на документи за самоличност, като особено търсена е справката за актуално състояние.

Експертите са единодушни, че за да се ускори развитието на електронното управление, са необходими не само технологични решения, но и промяна в обществените нагласи. Често се дава пример с Естония, където електронната идентификация е широко разпространена, а гражданите имат достъп до почти всички административни услуги чрез единна дигитална система.