„Съдът на ЕС не решава делото по същество. Той не разглежда и не се произнася дали правилно или не Управителният съвет на БНБ е отстранил господин Гюров. Той тълкува разпоредбата на член 14.2 от Устава на Европейската централна банка с оглед на конкретната ситуация, възникнала в България – и по-специално дали хипотезите, пред които е изправен Върховният административен съд, попадат в обхвата на съществено нарушение, което да доведе до несъвместимост“. Това заяви преподавателят в Юридически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ доц. Иван Стойнев в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS. По думите му след решението на Съда на ЕС предстои по казуса с Андрей Гюров да се произнесе и Върховният административен съд.

Припомняме, че преди дни беше оповестено становището на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз по казуса, свързан с отстраняването на Гюров като подуправител на Българската народна банка. В документа беше посочено, че Законът за Българската народна банка не противоречи на Правото на ЕС по отношение на изискванията към членовете на националните банки, както и във връзка с основанията за тяхното освобождаване.

„Генералният адвокат е част от Съда на Европейския съюз. Неговата задача не е да подпомага една от страните. Той трябва да предостави на съда допълнително правно мнение, независимо от страните по спора, с оглед постановяването на окончателното решение. Функциите на неговите заключения са единствено консултативни. Тоест това е съдебен акт, който няма сила на присъдено нещо и няма правораздавателна стойност от гледна точка на решаването на правен спор или даването на задължително тълкуване“, обясни експертът какъв е статутът на така наречения генерален адвокат към Съда на Европейския съюз.

Доцент Стойнев подчерта, че това дали съдът ще последва заключенията на генералния адвокат е нещо, което не може да бъде предсказано. „Няма никаква зависимост дали съдът ще ги следва или не“, обясни той. И допълни, че не съществува нормативно определен срок, в който магистратите да постановят окончателното решение: „Стандартно процесът на вземане на решение след заключението на генералния адвокат е между три и шест месеца“.

На въпрос, ако Андрей Гюров оттегли жалбата, с която оспорва отстраняването си като подуправител на БНБ, това ще прекрати ли производството пред Върховния административен съд доцентът обясни: „Доколкото съм запознат с делото на национално ниво, на базата на медийни публикации, всъщност жалбата е подадена от БНБ срещу решението на Административен съд София-град. Тук въпросът е: дали ако БНБ оттегли своята жалба, какви ще са последиците от този акт? Доколкото разбирам от публичната информация, вече има опити БНБ да предприеме подобно действие. В такъв случай делото се прекратява пред националната юрисдикция и Съдът на Европейския съюз няма да се произнесе с окончателно съдебно решение, тъй като отпада необходимостта да даде разяснение на националния съд как да реши делото“. И допълни, че при подобна хипотеза въпросът с несъвместимостта на практика остава без решение.

Според Стойнев няма хипотеза, при която – дори ВАС да се произнесе, че е налице несъвместимост, да се оспорят актове, взети от Министерския съвет и лично от министър-председателя. „Имали сме подобни ситуации и при предходни служебни правителства. Практиката е ясна – доколкото действията към момента на извършването им са законосъобразни, няма основания за нищожност. Още повече, че тук е спорен въпросът дали отстраняването представлява само спиране на правомощията или изобщо прекратяване на правомощията му като подуправител на БНБ. Това е въпрос, който се решава на национално ниво“, категоричен е доцентът.

Според Стойнев е важно да се отбележи, че правото на ЕС не забранява автоматично участието на подуправител в дружество, стига да няма конфликт на интереси. Ключовият въпрос по думите му е дали такъв конфликт е налице и дали е била дадена възможност той да бъде отстранен. „Един от проблемите в случая е, че е действано автоматично – установяването на определен факт е довело директно до извод за несъвместимост, без да се даде възможност за реакция“, подчерта той.

И изрази мнение, че от гледна точка на българското право „качеството подуправител на БНБ възниква с акта на Народното събрание, с който лицето е избрано“. „И се прекратява от същия орган. Следователно, към момента на назначаването си Андрей Гюров формално е бил подуправител, макар и в неплатен отпуск“, заяви той.

И беше категоричен, че становището на генералния адвокат на Съда на Европейския съюз не дава юридическо основание на президента да назначи нов премиер. „Това е консултативно заключение без обвързваща сила. То не поражда правни последици. Политически решения могат да бъдат взети, но съществува риск, ако съдът постанови различно решение впоследствие. Това становище е част от процеса и дава насоки, но не обвързва институциите“, изтъкна той.