Той е роден на 24 октомври 2006 г., ученик е в 7. клас на СУ ,,Св. Патриарх Eвтимий“. От седем години тренира в школата на Спартак .

Фердинандов признава, че за него е истинско щастие да е на футболния терен и да споделя със съотборниците си общата  страст към този велик спорт. 

От колко време тренираш футбол? 

Още от първа група в детската градина, но активно тренирам от юни 2013 г., когато проведох първото си сериозно занимание на стадион „Тодор Диев“, с първия си треньор г-н Георги Костадинов.

Как подържаш форма по време на карантината? 

Старая се да не излизам от форма. Всеки ден бягам на кростренажор, след което правя серии от разнообразни упражнения за подобряване на техниката. Продължавам с упражнения за физическо натоварване на различни групи мускули и завършвам с разтягане.

Харесват ли ти условията в Спартак? 

Аз съм сред първите играчи, от които е сформиран набор 2006 на ПФК „Спартак 1947“. Радвам се, че в последните години клубът се разраства и се надявам скоро той да заеме полагащото му се място в елитното първенство. 

Щастлив съм, че наш треньор е капитанът на мъжкия отбор г-н Христос Доков, който ни дава шанс да усетим духа на голямата игра и ни вдъхновява за победи.

Има ли някой мач, който е по-специален за теб? 

Всеки мач е важен и с това е специален, но няма да забравя емоцията от мача ни с ПФК „Ботев“ – Пловдив (набор 2006) за Купата на България през настоящия сезон. При изпълнението на дузпи за определянето на победител, аз поех отговорността да изпълня първата дузпа и дадох победния ход за нашия отбор. Победихме с 4:1 и се класирахме за следваща фаза на най-престижния турнир.

Има ли футболист, на когото се възхищаваш?

Трудно ми е да посоча само един футболист. Но определено се възхищавам на Еден Азар и Кристиано Роналдо заради упоритостта им и желанието за победа. Всъщност причината да играя под номер 17 е, защото именно това бе номерът на Еден Азар, когато играеше за ФК „Челси“.

Какво обичаш да правиш в свободното време? 

Обичам да играя и да гледам футбол и да се срещам с приятелите си.

До къде се простират мечтите ти във футбола?

Мечтата ми е да се занимавам с футбол професионално. Бих желал след време да подкрепя мъжкия отбор на родния ми клуб, а по-нататък - защо пък не - да заиграя на световните терени.