Сградата е уникална по своя мащаб, архитектурно решение и декорация и се нарежда сред най-представителните раннохристиянски обекти. На 20 януари 2018 г. тя е включена в Индикативната листа за културно и природно наследство на ЮНЕСКО. 

Реставрацията и експонирането на мозайките се осъществи в периода 2015-2020 г. с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България“ в рамките на съвместен проект с Община Пловдив за „Реставрация, експониране и изграждане на защитно покритие на Епископската базилика на Филипопол“. 

Базиликата е уникален обект, който е открит по време на спасителни археологически разкопки в периода 1982-1986 г. До 2002 г. е проучена почти половината от сградата, а през 2016-2017 г. е доразкрита изцяло. Общата дължина на базиликата е 82,80 м., а ширината и е 36 м., което я прави най-голямата базиликална сграда от IV-VI век на територията на България и една от най-големите на Балканите. Базиликата е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини възниква християнски некропол. 

Подовете на Епископската базилика на Филипопол са покрити с два слоя многоцветни мозайки, с площ надхвърляща две хиляди кв. м. Мозаечните подове притежават свой специфичен облик, съчетал различните влияния с местната култура, традиции и ресурси, като обогатяват знанията ни за разпространението и развитието на мозаечното изкуство в късната античност.