Трите нови специалности са „Софтуерно проектиране в медицината“ с МУ-Пловдив, „Компютърно администриране на медицинска техника“ с МУ-Варна и „Телемедицина“ с МУ-Плевен.

Ректорът на Медицински университет-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева заяви, че напълно подкрепя инициативата на ВУТП за създаването на новите магистърски програми.

„Медицината е една от най-бързо развиващите се науки и специалности в днешното съвремие, но тя е невъзможна без прилагането на информационните технологии. Диагностиката в медицината, лечебните мероприятия в нея, вече са тясно свързани с тези съвременни средства, които са част от нашето ежедневие”, заяви ректорът на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева.

По думите й голямо предизвикателство пред МУ – Пловдив и ВУТП ще бъде именно създаването на една такава обща програма с участието на експерти от двете висши училища.

„Тази специалност ще помогне да затвърдим позицията на тези съвременни технологии и тяхното обслужване и прилагане в медицината.“, каза още проф. Мурджева.

„Ние нямаме претенцията да правим медици. Затова интегрираме хибридна специалност, в която по равно ще бъдат обучавани студентите. Един инженер, за да може да борави с техника, иновации, апаратура, която обслужва медицината, трябва да има фундаментални знания в областта на медицината. Това е ролята на медицинските университети, а инженерната подготовка ще бъде от нас“, уточни ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Миглена Темелкова.

В присъствието на министъра на образованието Красимир  Вълчев и при домакинството на ВУТП, ректорите на ВУТП проф. Миглена Темелкова, на МУ-Пловдив проф. д-р Мариана Мурджева, на МУ-Плевен проф. Славчо Томов и Директорът на Дирекция „Международно сътрудничество, акредитация и качество“ в МУ-Варна проф. д-р Дора Костадинова подписаха меморандуми за съвместна дейност в разработването на интегрирани интердисциплинарни обучения на студенти в електронна среда.

„Ние не сме самодостатъчни, ние искаме да работим заедно, защото знаем, че времето, което предстои, времето, за което подготвяме днешните студенти, изисква много по-комплексни умения“, заяви министърът на образованието на науката Красимир Вълчев.

Той изрази надежда, че в следващите десет години почти всички висши училища ще бъдат част от европейски университетски мрежи, което е бъдещето на европейското образование.