На днешната дата – 10 март в страната ни се отбелязва 82-та годишнина от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта. В Пловдив пред „Паметника на благодарността“ на пл. „Цар Калоян“ до Централния дом на младоженците се състоя митинг-поклонение, традиционно организирано от ОЕ „Шалом“- Пловдив. Сред гостите на събитието бяха проф. д-р Христина Янчева – Областен управител на област Пловдив, Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм на община Пловдив, Джузепе Де Франческо – почетен консул на Италия в Пловдив, Георги Стаменов – кмет на район Централен, заедно със заместниците си, Максим Делчев – изп. директор на ОЕБ „Шалом“ от София, Лалка Обрейкова – внучка на пловдивския интелектуалец и председател на Търговско промишлената камара Обрейко Обрейков, дейно участвал в борбата за спасението на българските евреи, както и внучката на занаятчията Миленков, написал лично протестно писмо до царя по повод ставащата несправедливост, Ахмед Пехливан – председател на джамийското настоятелство на Джумая джамия и член на фондация „Заедно“, Лалка Златанова – председател на Фондация „Заедно“, уважаваното пловдивско лекарско семейство д-р Гюрай Ходжев и доц.д-р Нарцис Калева, д-р Борислав Матеев – представител на Общински съвет – Пловдив, общественици, представители на турската и арменската общности, медии, множество членове на пловдивската еврейска общност и гости от Израел. Както всяка година на честването присъства и уважаваният д-р Хаим Йерохам Пардо, който разказа пред медиите свои спомени за събитията през онези дни.

Церемонията започна с изпълнение на стихотворението „Спасение“, представено от 13-годишния Моис Ашер Капон. Официално слово по повод 82-та годишнина от спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта произнесе председателят на Организация на евреите „Шалом“ в Пловдив. инж. Светлозар Калев.

„Днес стоим пред този паметник на благодарността, но паметник на човечността, не само за да си спомним, но и за да разкажем една история, която не бива да потъва в забрава. История за мрак и за светлина. За изпитания и за надежда. За смелостта на хора, които в най-страшния час намериха сили да кажат „Не!“ на злото. Беше време на страх, който се промъкваше по улиците, в думите, в погледите. Войната разкъсваше света. Далеч оттук, във вагоните към неизвестното, хиляди чезнеха – без глас, без права, без утре. Но в България се случи нещо различно. Когато опасността надвисна над евреите, се намериха хора, които не сведоха глава. Хора, които не останаха безмълвни. Политици, общественици, интелектуалци, обикновени граждани – те всички, заедно, написаха една от най-светлите страници в историята ни. Тук, в Пловдив, митрополит Кирил, този велик духовен водач, не се уплаши. Той застана пред влаковете и каза: „Ако ги вземете, ще тръгна с тях.“ И не беше сам. В църквите се чуваше молитва за справедливост, по улиците хората се застъпваха за своите съседи, за своите приятели. Те не се питаха кой какъв е, не брояха разликите – виждаха само едно: човекът пред тях. Димитър Пешев, Екзарх Стефан, пловдивските интелектуалци – юристите Недко Каблешков, Йордан Ковачев, Георги Кръстев, председателят на Търговско промишлената камара Обрейко Обрейков, Ангел Станков – председател на Адвокатската колегия, Лука Говедаров – журналист, полк. Цветан Мумджиев – спасил от сигурна смърт десетки военнослужещи – евреи, занаятчийската гилдия, представена от шивача Миленков, написал лично протестно писмо до царя по повод ставащата несправедливост. Историята говори за обикновени, знайни и незнайни трудови хора, представители на работническата класа и селячеството, граждани, възмутени от подлостта на част от управляващия тогава елит. Затова днес сме тук – потомци на спасени и спасители. Свеждаме глави пред тези, които не се огънаха пред страха. Покланяме се пред тяхната доблест и им благодарим. Но заедно с признателността ни, тук стои и тишината на онези, които не успяха да бъдат спасени. Повече от 11 000 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот не получиха този шанс. Те тръгнаха по път без завръщане. Всяко тяхно име е като несбъднато бъдеще, като отронен глас в нощта. Днес, 82 години по-късно, Холокостът не е просто история. Той е предупреждение. Във времена на нарастващо неразбирателство, език на омразата и ксенофобия, ние носим отговорността да не забравяме. Да предаваме на следващите поколения ценностите на толерантността, на солидарността, на уважението между хората. Тук, пред този паметник, ние, потомците на спасените, свеждаме глава в дълбока признателност към тези, които избраха човечността пред страха. И си обещаваме, че ще продължим да помним, да разказваме, да пазим паметта жива. Защото паметта е нашият най-силен щит срещу повторението на историята. Нека днешният ден ни напомни, че винаги имаме избор – да се борим за добро, за справедливост, за единство. Нека помним – не само с думи, а с дела. Нека бъдем достойни за добротата, която ни беше дарена. Нека никога не допускаме омразата да разрушава мостовете между нас. Защото докато помним, докато разказваме тази история, докато избираме да бъдем светлината в нечия тъмнина – спасението продължава“, каза в словото си инж. Светлозар Калев.

Приветствие към присъстващите отправи и изпълнителният директор на Организацията на евреите в България „Шалом“ – Максим Делчев. Той подчерта, че 10 март е един от най-важните дни в календара на еврейската общност, но и на българското общество. Максим Делчев припомни стара еврейска мъдрост, записана преди повече от 2000 г. и направи аналогия на посланието със събитията преди 82 години, когато са се намерили хора с достойнство, хора с морал, готови да се противопоставят на върхушката, за да запазят ценностите си.

„10 март е празник за нашата общност, но и на България. Този ден трябва да е записан със златни букви в пловдивската история. Често говорим за ненаучените уроци, за това което трябва да предадем на следващите поколения. Независимо от обстоятелствата и провокациите на времето, ние трябва да останем хора. Ние няма да забравим и ще продължим да предаваме този урок“, каза още Максим Делчев.

Като част от церемонията по честването, ОЕ „Шалом“ Пловдив удостои с Почетни плакети и грамоти заслужили пловдивчани за тяхното участие в ежегодното отбелязване на спасението на българските евреи пред Паметника на благодарността в Пловдив. Те бяха връчени от председателя инж. Светлозар Калев, а техни притежатели станаха: Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм, Георги Стаменов – кмет на район „Централен“, Джузепе Де Франческо – почетен консул на Италия в Пловдив, Лалка Обрейкова – внучка на Обрейко Обрейков, Лалка Златанова – Председател на Фондация „Заедно“ и внучката на Миленков.

„Вашето присъствие на отбелязването на този важен за нашата история момент е символ на единство и солидарност, които обединяват хората в името на паметта за спасените животи и за уроците, които историята ни е дала. Спасението на българските евреи е доказателство за силата на човечността и съпричастността, които и днес са толкова важни“ , пише в текста на грамотите.

Съобщена бе и новината, че на свое заседание УС на ОЕ „Шалом“- Пловдив е взел решение за създаване на ежегодна награда „Пазител на историята“, която ще се връчва на личност, която с дейността си се грижи да пази паметта за еврейското спасение и работи за духовното развитие на българското общество. Пръв неин носител стана инж. Светлозар Калев, който не успя да скрие вълнението си, отправяйки топли думи на благодарност.

В края на честването с едноминутно мълчание присъстващите почетоха паметта на хората, участвали в спасяването на българските евреи и отдадоха почит към жертвите на Холокоста. Церемонията завърши с поднасяне на венци и цветя на „Паметника на благодарността“. Паметникът е открит на 10 март 1998г и се намира на мястото, където през 1943г. на същия ден пловдивските евреи са били събрани в очакване да бъдат депортирани. Формата на паметника е във вид на шофар – ритуален рог, използван в съботните служби. Той е дело на скулптора Атанас Карадечев.

Историята:

През март 1943 г. в Пловдив 612 души евреи са задържани в двора на казарма в 3 часа през нощта на 10 март, но по обяд са освободени по нареждане на главния секретар на вътрешното министерство. До това се стига, след като митрополит Кирил (бъдещият патриарх) влиза в еврейския лагер и заявява, че ще тръгне с депортираните, ако не бъдат освободени.

Митрополитът прескача оградата и влиза вътре в училището. Той вдъхва кураж и увереност на събраните за депортация евреи. Той отива при затворените хора с жълти звезди, уплашени и обезверени и им казва: „Ще легна на релсите, но няма да допусна влаковете към лагерите на смъртта да тръгнат“. Междувременно в страната се надига вълна от негодувание. 42 депутати начело с Димитър Пешев внасят подписка в Народното събрание и бламират антисемитските действия. Самото правителство спира депортирането. Българската православна църква окуражава евреите и българите, несъгласни с политиката на правителството. Особено активен е софийският митрополит Стефан, оглавяващ Светия синод. Протестите създават възможност цар Борис III да отмени депортацията. Антиеврейското законодателство е отменено през септември 1944 г. от правителството на Константин Муравиев.

Според данните, публикувани в „Енциклопедия на Холокоста“, издание на Музея на Катастрофата („Яд-ва-Шем“) в Йерусалим, по време на войната загиват: около 3 млн. полски; около 2 млн. съветски; 560 хил. унгарски; 280 хил. румънски; 140 хил. немски; 100 хил. холандски; 80 хил. френски; 80 хил.чешки; 70 хил. словашки; 65 хил. гръцки и 60 хил. югославски евреи.

България е една от малкото европейски страни, която успява да спаси от депортиране в нацистките концлагери евреите, живеещи в българските земи. Българският народ с право може и трябва да се гордее с достойното и хуманно поведение на нашите предци. Холокоста е история, урок и предупреждение на миналото към бъдещето, който трябва да се помни вечно.