При възникнал конфликт между двамата, Ц.Ф. се насочил към баща си, държейки в ръката си нож. Между тях започнала борба и подсъдимият успял да издърпа ножа от ръцете на сина си. След това нанесъл няколко наранявания по тялото, две от които се оказали фатални и довели до смъртта му. 

Първоначално Й.Ф. заявил, че синът му си прерязал вените и починал. След направения оглед на местопроизшествие и изземване на ножа, като веществено доказателство, подсъдимият бил задържан.

В своето решение магистратите категорично отхвърлят версията на подсъдимия, че е действал при условията на неизбежна отбрана. Те се позовават на изслушаните от тях трима експерти, които посочват в своето заключение, че нараняванията по тялото на пострадалия са нанесени със значителна сила и не могат да бъдат получени случайно при борба и отблъскване на пострадалия.

Не е възприето и твърдението за наличието на афект при извършване на деянието. Пред Апелативния съд е назначена допълнителна съдебно-психиатрична експертиза. Според вещото лице поведението на подсъдимия по време на инцидента се дължало на повлияването от алкохол и на личностните му особености и той не е бил лишен от възможността да взема правилни решения и да ръководи постъпките си.

Съдът приема за безспорно установено, че ударите са нанесени именно с единствено иззетия от местопроизшествието нож, а не с втори нож, както е първоначално прието в обвинителния акт и мотивите на Окръжния съд.

Решението на Пловдивския апелативен съд не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС.