Destiny

„Сцена на кръстопът” отбеляза 80-годишнината на Тодор Колев

Велика вечер с музиката на Тодор Колев, кадри от негови филми и вълнуващи истории на неговите студенти отбеляза 80-годишнината от рождението му в Драматичния театър в Пловдив. Предпоследният ден на фестивала „Сцена на кръстопът” бе белязан от спомена за таланта на един велик българин, който по неподражаем начин умееше да разсмива, но и да натъжава.

„Тази вечер се случва по инициатива на Албена Колева и моя милост - Камен Донев. Вълнувам се много и се надявам да не ми проличи много, ако пък ми проличи – ви моля да ми простите, защото е човешко. Ако нещо не е както трябва, се утешавам с един лаф на Тодор Колев, който казваше: „Колкото повече грешки, толкова по-чаровно”, каза Камен Донев. После представи хората, с които реализира проекта „За Тодор Колев”. На изчистената сцена имаше само микрофони, инструментите на музикантите, малка маса и един вълнуващ акцент - вляво стояха костюмът, цигулката, мустачките, шапката, любимите пурети и чашата уиски  на Тодор Колев.

След като запозна публиката с останалите участници в празника, Камен Донев пръв прочете своя история за Тодор Колев. Той сподели, че я е кръстил „Великият вдъхновител”, защото още от детството си се е опитвал да го имитира, да повтаря това, което вижда.

„Имитирах Тодор Колев така добре, че започнах да мисля като него. Години по-късно в Академията проф. Азарян ми възложи имитация и се получи добре. После с Тодор Колев станахме приятели, пихме си уиски, обсъждахме безумните предавания по телевизията.  Заедно със Стефан Вълдобрев участвахме в предаването му с Джони Пенков. После отидохме като награда от Тодор Колев до Америка. За какво точно бе тя, и до днес не мога да го формулирам. Бяхме щастливи и вдъхновени. Всеки път щом чуех гласа му, скачах. Чаках след премиера какво ще каже, защото винаги казваше истината, не спестяваше. Беше много истински, много критичен, трудно харесваше. След години, когато пътувах по турнета с моноспектаклите ми, слушах неговите песни. Нахъсвах се и все ми се искаше да му звънна, да му кажа: „Г-н Колев, знаете ли я тази песен”. Не го направих и сега съжалявам.  Обичам ви, г-н Колев. Вие ми дадохте огромен кредит за сцената”, каза Камен Донев.

После на сцената излезе дъщерята на Тодор Колев – Албена. Актрисата разказа история за първите изяви на големия комик в Шумен. Поверили му ролята на полицай, а той вложил толкова от яркия си талант, че публиката само при появата му на сцена започвали да се смеят. 

„Били са такива времената, че да се смееш на милиционер никак не се е харесвало. А ролята е била само с две реплики, но той доста се е раздал. Поради тази причина се събира партийната ядка и го свалят и от тази роля. След това е бил разпределен само в миманса. Не смеели да му дадат да каже и дума. После като се прибирал след поредния актьорски купон, заставал до кошчето ми и казвал: „Мойто дете, баща ти е актьор от миманса”, разсмя залата Албена Колева. По-късно по време на шоуто, тя се върна на сцената и разказа любопитни истории за пловдивския период в кариерата на Тодор Колев, когато на ул. „Густав Вайганд” младите актьори от Младежка сцена Пловдив живеели под един покрив. Вихрели се здрави купони,  а семейният Тодор Колев често си мислел, че гредоредът ще подаде и празнуващите горе ще се стоварят върху детското кошче с невръстната Албена Колева. 

Свои истории  за големия актьор разказаха и Валентин Танев, Койна Русева, Красимира Казанджиева и Стефка Янорова. Те бяха записали спомените си на видео, което вървеше на екран в залата.

Мариус Куркински пък прочете своята любима история от книгата за Тодор Колев „Варненското софиянче от Шумен”. „Беше ме поканил в предаването си и ми заръча да си харесам нещо от книгата и да го прочета. Не знаеше кой е откъсът, искаше да го изненадам. Аз избрах историята за голямата любов”, каза Куркински.

Стефан Вълдобрев пък изпя на сцената „Самотният човек”.  „Доста вършеехме с Тодор, с Камен в края на 90-те години, още тогава я пях тази песен. Той ми даде благословията си и после аз доста често я пея. Имахме такъв респект и уважение към него, че никога не си позволих да му говоря на „ти”, призна Вълдобрев.

През цялата вечер от сцената прозвучаха някои от най-известните песни на големия актьор в изпъление и на Камен Донев. Когато засвириха първите акорди на „Виолета”,  Донев направи лично признание от сцената: „Пея тази песен с малко притеснение.  Преди дни се ожених за една жена и тя се казва Виолета. В момента е в залата, но няма да я осветя, защото е срамежлива”.

После актьорът запя познатия рефрен: „Виолета,  Виолета, защо си вечно тъжна и намусена…”. Камен изпълни още много от популярните парчета като „Не отивай в Канада”, „Черно море”, „Камион ме блъсна” , „Автобиография”, „Жалба за младост”, „Сто кила ракия давам”, „Песен за любимия град”. 

За Тодор Колев с любов разказа и Георги Къркеланов: „Вечерта е, аз държа в ръцете си бебето. То не заспива. Телефонът звъни: „Киркеланов, искаш ли да искараш едни 150 лв.? Ти през нощта работа нямаш, след два дена среща в Народния в 2 часа през нощта. Вземи такси. Вълдобрев е на турне и ми отказа, така че ти печелиш”.  Беше във филм на Иван Ничев. После имах възможността и да играя на сцена с него.  Спомням си, че дълго мислехме как да изиграем обесване в един откъс в  Академията. Та вдигат се завесите,  Цветомир Иванов висва и изведнъж от залата Тодор Колев започва да крещи: „Стоп, стоп, спрете! Той умира”. Оказа се, че сме се престарали. Оказа се, че всъщност Тодор  Колев е имал подобна случка в „Уестсайдска история” тук – в Пловдивския театър. Копелето – Цветана Манева, имала едно фалшиво обесване. Тя стъпвала върху нещо. В тичането и бързането по време на спектакъла, това стъпало се разместило.  И Цветана Манева започнала съвсем реално да се задушава. Тодор Колев бил единственият, който усетил, че тя наистина умира. Хваща я, успява да я вдигне и я спасява. Така че той е спасил живот тук”.

Празникът в Драматичния театър продължи час и половина и накара публиката да стане на крака и дълго да не пуска участниците в „За Тодор Колев”.

Сред публиката бяха много колеги и приятели на големия български актьори, политици, общественици, почитатели. Специално за „За Тодор Колев” сред гостите бе и легендарният български футболист и изпълнителен директор на ЦСКА Пламен Марков. Оказа се, че легендарният полузащитник е бил близък приятел на актьора, а за пристрастията му към театъра знаят всички фенове на футболната игра.

Днес от 19 часа е официалното закриване на фестивала „Сцена на кръстопът” със спектакъла „Актрисата” с участието на проф. Стефан Данаилов и Аня Пенчева.

 

 

Banner 468 x 60 px